Сливово (община Дебърца)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сливово.
| Сливово Сливово | |
  Сливово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1084 m |
| Население | 16 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
Сливово (на македонска литературна норма: Сливово) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XX век Сливово е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слихово (Slihovo) е посочено като село с 80 домакинства с 218 жители българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Сливово има 60 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливово е населявано от 400 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливово е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 52 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливово има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Сливово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 16 жители македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 16 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Сливово
Алексо Трайков, български революционер от ВМОРО[8]- Божин Андрев, български революционер от ВМОРО[9]
- Гаврил Филипов Димов, български революционер от ВМОРО[10]
- Димче Димчев, български революционер от ВМОРО[10]
- Йон Милошов Белчев, български революционер от ВМОРО.[9]
- Менка Димкова Милошева, българска революционерка от ВМОРО[11]
- Мино Димитров (1872 – 1936), български революционер
- Мицко Якимов Гурков, български революционер от ВМОРО[12]
Мице Янкуловски (р. 1954), северномакедонски художник- Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край Сливово[13]
- Онуфрий Петков Димов, български революционер от ВМОРО[10]
- Силян Йованов Стойков, български революционер от ВМОРО[8]
- Софко Стойков Гюрков, български революционер от ВМОРО[10]
- Ставре Софиов Иванов, български революционер от ВМОРО[12]
- Трайче Георгиев, български революционер от ВМОРО[10]
- Трайче Христов Налков, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Попов, български революционер, участник в Демирхисарския заговор[14]
- Свързани със Сливово
- Трайко Веляноски (р. 1962), северномакедонски политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 13.
| |||||||||||
